История на училището

Началото на българското просветно и културно развитие на с.Правда се слага през есента на 1940 г., когато Южна Добруджа по силата на Крайовската спогодба (от 07.09.1940 г.) минава в пределите на България. Но тогава българската власт не организирва веднага училището в селото, тъй като назначените за тази цел учители не пристигат- мобилизират ги в армията.

Откриването на училището става на 14 февруари 1942г. с учител Никифор Петков Иванов, родом от с.Стубел, Михайловградско. То било назовано “Средищно народно първоначално училище”. Уредено било в една изоставена къща от изселяни румънски колонисти, а по-късно -в бившето местно румънско училище. Сформирани били 3 смесени отделения /класове/, като Първо отделение било с шест ученика, Трето отделение и Четвърто отделение с по 5 ученика или общо 16 ученика, обединени в една смесена паралелка. На следващата учебна година 1942-1943г. идва за учителка Мария Декова Дацкова от Разград и учителства до 1947г.

От учебната 1953-1954г. училището става  Народно основно училище и се окрива първия прогимназиален клас- 5.клас, с 16 ученика с класен ръководител Хализ Голеш-учител по математика и физика.

От учебната 1960-1961г. е направено разширение на училищния двор. Състоянието на съществуващата училищна сграда било много лошо и това не давало възможност в нея да се поберат всички деца, подлежащи на обучение. Едва пред 1964г. била построена допълнителна сграда с 3 класни стаи, която все още неосигурявала места за всички деца и задоволителни условия за резултатна учебно-възпитателна работа. Затова през 1966-1967г. била построена нова, двуетажна сграда на училището с 12 класни стаи -кабинети/ без хранилища/ по основните учебни предмети, с парно отопление.

През 1978г. започва строителството на физкултурен салон и столова.

До 1978г. училището носи името на турския писател Сабахатин Али, а от 1978г. до 1992г. -на един от големите български поети-Н.Й.Вапцаров. От февруари 1992г. училището е преименувано на славянските първоучители светите Кирил и Методий.